Горящата сграда на Софийския държавен цирк на Солни пазар, 1983 год.
Преди 30 години за 18 минути пожар изпепелява до основи зданието на софийския цирк. Първата пожарна кола дошла цели 40 минути след сигнала, а пожарът е пълна катастрофа за цирковите ни артисти. На другия ден след огнения ад БТА излиза с дежурно съобщение, по-точно - дитирамб на смелите огнеборци. Първият български фотограф, който успява да запечати пламъците, е фоторепортерът на “Поглед” Иван Григоров. Кадрите отлежават дълги години в архива му, защото по обясними причини навремето не са могли да бъдат публикувани. Трагедията е замазана, но в цирковото съсловие веднага плъзват мрачни слухове и догадки. Сред цирковите артисти започва да се ширили слухът, че виновник е гостуващ унгарски жонгльор. В един от номерата му имало жонглиране с огнени факли. Той показвал номера с огън и уж по невнимание изпуснал горящата факла. По време на разследването се разглежда и версията циркът да е запален от някой от пенсионираните циркови артисти, които живеели в занемарена сграда до цирка. Най-тежко и меродавно изглеждало обвинението срещу профсюъзите. След като вдигнали първия си „небостъргач”, те се гласели да строят и втори, който да им служи за конгресен център. Но сградата на цирка, макар и изградена от метални плоскости, здраво си стояла на мястото и нямала намерение да освобождава терена. Профсюъзните шефове често се оплаквали на Живков от “непоносимата воня”, която се носела от клетките на животните. Като видели, че отгоре не предприемат нищо, те решили сами да премахнат “смрадливия коптор”, загрозяващ величествения им соцбилдинг. И до ден-днешен обаче така и не се намира извършителят на палежа и виновни за него няма. Нов цирк така и не е построен. Имало е идея друго шапито да бъде вдигнато на бул. “Константин Величков” (до сегашния Дворец на децата), но собствениците на парцелите е трябвало да бъдат обезщетени с 400 апартамента. Задачата е непосилна за Столична община и тя се оттегля от начинанието. По незнайни причини планът за нов цирк в района на Зона Б-5 под моста на Руски паметник също остава на хартия. Столичният държавен цирк се сдобива с хубава голяма сграда с 2000 места през 1962 година. Тя е построена по проект на архитектите братя Станкови и сестра им К. Станкова-Мутафова. Циркът е с формата на купол с височина 19 метра и външен диаметър 43 метра, а манежът бил дълъг 13 метра. За строежа му са похарчени 2,8 млн. лева. Междувременно след разрушителното земетресение през 1963 год. в Скопие, България изгражда със свои средства Универсалната зала в Скопие на бул. "Партизански отреди", която е копие на сградата на изгорелия софийския цирк.
От 50-те до средата на 80-те години на миналия век е златния период за българския цирк. С високото си художествено ниво, изключителните си професионалисти и голямото жанрово разнообразие в номерата, дълго време българският цирк е на второ място в света след съветския. Нямало е фестивал, където са участвали български циркови артисти, от който те да не са се завръщали с награди и много високи постижения. Най-популярния артист от цирка превърнал се в легенда е клоунът Тодор Козарев, единствен от бранша удостоен със званието "Народен артист". Преди 1989 г. популярност придобива вица "Трима са тошковците които разсмиват България: единият в цирка (Козарев), другият в киното и театъра (Колев) и третият... Всички го знаете."