Сега, приятели, ще си позволим в много кратък и опростен вид да ви представим едно различно описание на света. То не е съчинено от нас, а е описание, направено от изключително добросъвестни изследователи. Голяма част от това, което ще чуете ще бъде ново за вас. Но ние имаме правомощия, да ви разкрием неща, които досега са били неизвестни.

         Представете  си, приятели, цялата ни физическа вселена с всички планети, звездни системи, галактики и така нататък, Вселена, която се характеризира, както знаем, с три пространствени и едно времево измерение. А сега си представете, че цялата тази огромна вселена се  разгръща само в един квази-хоризонтален слой, който тук, между нас, е прието да наричаме физически план или измерение.  Материята на това, частично добре познато ви  физическо измерение, е разделено на седем нива: твърдо, течно, газообразно и четири ефирни. Преди 70 години, един от нас, Владиката Джуал Кхул, телепатично продиктува от висшите измерения чрез Алис Бейли много книги, съдържащи Непреходната мъдрост на Древните. Там той предсказа,  че в бъдеще, в края на XX и началото на XXI век, науката ще признае съществуването на етерната материя. Точно това се случва сега. Става дума за понятието "тъмна", невидима материя, чиято маса надвишава по изчисления деветдесет процента от масата на цялата Вселена.
              Ако въведем концепцията за едно измерение, следователно, има и други, по-високо разположени. Има и по-ниско разположени измерения. Но нека надникнем в горната част. Когато говорим за слоеве, разположени по-високо, правим това условно, за по-лесно разбиране. На човечеството все още предстои да се убеди в тяхната реалност.  Първият слой, след вашия, е астралния свят – света на емоционалната материя. Тази материя също е разделена на седем състояния – нива. Следва менталното измерение - областта на мисловната материя, със съответните й подразделения на нива. От тази мисловна материя произхожда вашето Его - това, което всъщност е самият човек. Его-то е свързано с физическия мозък, както поплавъка с тежестта на една рибарска въдица. Но Его-то не е източник на вашето съзнание. Неговият източник е по-висок и по-дълбок (ако щете) - това е човешката Монада. По-късно отново ще стане въпрос за нея.

               Аналогичен на строежа на Вселената е строежът на човека. Класически пример за сравнение е руската "Матрьошка". Отворите ли Матрьошката – най-вътре е физическото тяло, после  етерното тяло, състоящо се от ефирна материя, след това - астралното тяло, отговорно за емоциите. Следващата Матрьошка е менталното (мисловното) тяло, направено от съответната материя на третото - умствено измерение. Това тяло има светещи области, и, в действителност, е самият ум. Знаете, че физическият мозък е главният приемо-предавател и регистратор на мислите. Следващата „матрьошка” е душата. Много хора погрешно приемат активността на астралното си тяло с дейността на душата. В действителност, обикновеният човек много рядко е в съзнателен контакт с душата, често я бърка с емоционалните или психически компоненти на своята личност.

            Нека изясним какво ние наричаме човешка личност. Личността на човека, е нисшия "аз", съвкупността от физическото, астралното и менталното тяло. Някои индивиди, обаче, се опитват да добавят към своята личност и още нещо. Например своя социален статус. На въпроса кой си, без да му мигне окото, отговаря, например, аз съм банкер или аз съм лидер на тази или онази партия. Но това е просто социална обусловеност – нищо повече.
            Може би сте чували, че има хора, които могат да напускат временно своето физическо тяло. През това време то запазва непроменена своята визия. Има експериментални доказателства, че това не са сънища или халюцинация, както упорито твърдят някои догматици - материалисти. Опитите потвърждават друго. Подробни описания на тези преживявания е направил Робърт Монро в своите книги. Неговата опитност е изключително авангардна, макар че има и древни описания по този въпрос. Днес вече  са известни много техники за пътуване извън тялото и съответно и Институти за изследване и обучение. Правени са изпитания и със слепи по рождение хора. В това извънтелесно състояние, тяхното поведение е като на нормални хора с добро зрение. Най-често пътуване извън тялото се осъществява чрез астралното (чувственото) тяло.

            Приблизително същото се случва и в момента на смъртта, но тогава се отделят всички фини тела. Човек се бои най-много от това, което не познава или когато умишлено в него се насаждат страхове, за да бъде манипулиран и използван с определени цели.
Във всички свещени книги говорим за тройното понятие: Дух, душа и тяло. Ала това тройно обозначение е валидно само за човека, какъвто той би трябвало да бъде. При диалектичния, обърнат към материалния живот човек, всъщност не съществува истинска връзка с Духа. Чак когато тройното единство ”Дух, Душа и Тяло” се възстанови чрез една фундаментална промяна, може да се развие отново това първоначално триединство в човека.
                Хората приемат смъртта като тайнствен процес, при който се отделя нещо, което обикновено се характеризира като ЖИЗНЕНО ДИХАНИЕ. След като ТО се отдели, тялото започва да се разпада. Свързващата, оживотворяваща сила си отива и настъпва постепенно разграждане на тялото на четирите основни елементи, от които то е съставено:

1.Огън (тялото започва да изстива);
2.Въздух (престава да диша – дробовете се изпразват, всички газове се отделят);
3.Вода (Отделят се течностите и трупът започва да изсъхва);
4.Земя (Остава твърдата субстанция, която постепенно се превръща в прах – или както е казано по библейски „пръст при пръстта отива”)

            Този процес е видим и никой – нито религията, нито учените, могат да оспорят. Но има езотерично знание, което западната религия е изкривила, а учените поставят все още под съмнение. Познанието за етерното тяло на човека е все още табу и за едните, и за другите. Неговото официално признание ще доведе до революция във всички сфери на живота.

            Етерното тяло е копие на физическото. В някои духовни традиции то е известно като "двойник". Котките  го виждат за разлика от хората!  Представата за отделеност и чувството за изолация на индивида, е илюзия на непросветения човешкия ум. И една неприятна новина за вашите материалистически настроени учени. Етерното тяло на човека е част от етерното тяло на планетата. Етерното тяло на планетата е част от етерното тяло на Слънчевата система. Етерното тяло на Слънчевата система е част от етерното тяло на Галактиката и така нататък, и т.н.. Следователно не съществува такова нещо като абсолютен вакуум, празнота. Космическото пространство  е Същност, изпълнена със съзнание. Между другото, "етера" на пространството е това, което позволява на свише-надарените хора да извършват така наречените чудеса.

            За етерното тяло може да прочетете много подробно в книгата на вашия патрон Джуал Кхул „Телепатията  и етерния проводник”. Тук ще бъдем по-кратки, без да пренебрегваме някои съществени аспекти, които да доведат до разширение на вашето съзнание, каквато е целта ни.

            След физическата смърт етерното тяло се отделя, както и другите фини тела. На физически план то се разгражда най-бавно - захвърлено, така да се каже безстопанствено, понякога дълго време не се разлага (особено ако в него се настани  някоя странична същност и така да се сдобие с призрак.

            Етерното тяло на човек е изтъкано от множество много фини енергийни влакна. Това е една матрица, от която се формира физическото тяло, и е част от етерното тяло на планетата. Всички хора, изобщо всичко, което съществува (и не само на нашата планета), са свързани помежду си със сложна енерго-информационна мрежа, съставена от материята на четирите космически етери, т.е. от материята на 4, 5, 6 и 7 измерение.

Винаги трябва да се помни, че основните седем енергийни центъра (чакрите), не са в плътното физическо тяло. Те съществуват единствено в етерната материя, в т.наречената етерна аура извън физическото тяло. Петте центъра са по протежение на гръбначния стълб, теменният център (сахасрара) е над главата, а челният (аджна) - пред очите.

            В две области на човешкото тяло има изходни отверстия за жизнената сила. Едното се намира в слънчевия сплит, а другото в мозъка, на върха на главата. Защитени са от плътна мрежа етерна материя, състояща се от преплтени потоци жизнена енергия.  По време на смъртта под натиска на жизнената енергия, в тъкънта на мрежата се образува пробив, или отверстие. От него изтича жизнената сила, притеглена от въздействието на душата. При животните, малките деца и онези мъже и жени, които са поляризирани изключително във физическото или астралното тяло, изходна врата е слънчевият сплит и именно там етерната тъкан се пробива, разкривайки изход. При напредналите ментални типове хора и при духовно по-развитите – етерната тъкан се разкъсва на върха на главата в областта на фонтанелата.

            Тук Учителят Д.К. настоява да поясним едно обстоятелство, засягащо феномените, за което малко хора знаят. При повечето шамани, медиуми, ясновидци  и други нисши астрални феномени, тъкънта на слънчевия сплит се разкъсва още приживе и затова те лесно излизат и влизат в тялото, изпадайки понякога в така наречения транс. При тях целият процес протича под диафрагмата. В случаите на съзнателно ясновиждане и в работата на висшите психици и асновидци, липсва трансово състояние, обсебеност или медиумизъм. При тях се разкъсва етерната тъкан в областта на мозъка и през това отверстие нахлува светлина, информация и вдъхновение. Това позволява понякога те да влизат в състояние на Самадхи, което е много различно от трансовите състояния, присъщи на по-нисшата природа.

            Става очевидно, че при смърт единият изход (теменната чакра) е предназначен за духовните и високо еволюирали хора, докато другият (слънчевият сплит) – за човешки същества, стоящи на ниска степен на развитие, току що излезли от животинския стадий. А тогава какво се случва със средния човек? Отговорът е: при съвременното по-високо средно ниво на съзнание на хората, временно се използва трети изход. Непосредствено под върха на сърцето съществува още една етерна мрежа, прикриваща изходно отверстие. Итака имаме следната ситуация:

1.      Изходът през главата, използван от интелигентните и духовно развити хора, ученици и посветени;

2.      Изходът през сърцето, използван от качествените, добронамерени мъже и жени, добри граждани, интелектуалци и филантропи;

3.      Изходът през областта на слънчевия сплит, използван от емоционалните, интелектуално неразвити и немислещи хора и онези, в които все още е силна животинската природа.

            Голяма част от това знание е известно отдавна на хората от Изтока, където съществува едно рационално отношение към смъртта. На Запад то е дадено от Учителя през 30-те години на миналия век. Целта е постепенно то да се превърне във всеобщо знание и ползата от него е голяма, защото включва напътствия как човек би могъл да облекчи процеса на умиране. Тук ще цитираме две лесни и резултатни  правила, дадени от него:

            „Учете се да се фокусирате в главата посредством визуализация, медитация и постоянно практикуване на концентрация; развийте способността да си се представяте като властелин, седящ на трона между веждите. Това правило може да се приложи към ежедневните дейности. Учете се когато заспивате да изтегляте съзнанието в главата. Това трябва да се практикува като конкретно упражнение, когато лягате за сън...”

            Днес за духовно пробудените хора и за онези с напреднали ментални тела е достатъчно да започнат с кратка концентрация и мислено вдишване през сърдечната чакра, кратко задържане в праничния стълб и издишване през коронната чакра. Не повече от 10 минути.

            Ще завърша с един цитат на Учителя Д.К.:
            „ Нима е невъзможно да си представим време, когато на смъртта ще се гледа като на триумфално завършване на живота? Нима е невъзможно да си представим време, когато часовете, прекарани на смъртния одър ще бъдат само славен прелюд към съзнателното оттегляне? Кога фактът, че човек се кани да отхвърли ограничаващата физическа обвивка, ще се превърне за него и за всички обкръжаващи в дългоочакван и радостен завършек? Нима не можете да си представите време, когато вместо сълзи, страхове и отказ да се признае неизбежното, умиращият ще съгласува с другарите си часът на своето оттегляне, и нищо друго, освен радост не ще го съпътства?  Когато в ума на тези, които той оставя, не ще остане място за тъжни мисли и смъртта ще се счита за по-радостно събитие, отколкото раждането и сключването на брак? Уверявям ви, че ще мине не много време и това ще бъде точно така – в началото за най-разумната част от расата, а по-късно и за всички.” Цитатите са от книгата „Трактат за бялата магия” от Тибетеца чрез Алис Бейли.